Стъпки за предпечат преди официалното печатане на книга
Автор, който сам издава книгата си, представи файл в InDesign за твърда корица с 240 страници печат на книги проект — цветово пространство RGB, изображения с разрешение 72 dpi, без обрязване (bleed), шрифтове не са вградени. Отделът за предпечат на печатницата конвертира файла в CMYK, което промени внимателно подбраната от автора приглушена бакърено-зелена фона в равномерен сиво-зелен цвят. Изображенията с разрешение 72 dpi, увеличени до 300 dpi от софтуера RIP, изглеждаха замъглени и пикселирани в отпечатаната книга — проблем, невидим на екрана на автора, тъй като резолюцията на екрана (72–96 PPI) маскира разликата между изходни файлове с 72 dpi и 300 dpi. Авторът отхвърли първата тиражна партида с разход от 2800 щ.д., като проблемите с файла бяха от страна на автора, но неспособността на печатницата да ги открие по време на проверка на файла за предпечат навреди и на двете страни.
Предпечат за печат на книги е последователността от стъпки за подготвяне на файловете, проверка и настройка на процеса, която се извършва между момента, в който дизайнерът експортира окончателния файл с макета, и началото на производствения цикъл на печатната машина. Пропускането или компресирането на която и да е стъпка от тази последователност пренася проблемите по-нататък в процеса, където те стават скъпи за коригиране.
Подготовка на файлове
Първата предпечатна отговорност на издателя е да предостави файлове, които отговарят на техническите изисквания на печатницата. Цветовото пространство CMYK е задължително за офсет. печат на книги — офсетните машини използват синьо (циан), пурпурно (магента), жълто и черно мастило, а файл в RGB трябва да бъде конвертиран в CMYK преди изработването на печатните форми. Тази конверсия променя цветовете — особено ярките сини, зелени и пурпурни оттенъци, които съществуват в RGB гамата, но не и в CMYK гамата. Дизайнер, който работи в CMYK от самото начало, вижда ограниченията на цветовата гама на екрана и проектира в рамките им. Дизайнер, който работи в RGB и оставя на печатницата да извърши конверсията, открива промяната в цветовете при CMYK едва в отпечатания пробен екземпляр.
Разделителната способност на изображението трябва да е поне 300 dpi при окончателния размер за печат, за да се постигне приемливо качество на отпечатъка. Уебизображение с разделяне 72 dpi, поставено в макета на 100 % от размера си, ще бъде отпечатано с разделяне 72 dpi — четвърт от необходимата плътност на пикселите, което води до забележимо замъглени ръбове и пикселизация. Предпечатната проверка открива този проблем, когато RIP-системата (растеризиращ процесор) маркира изображенията с ефективно разделяне под 250 dpi.
Поставяне и оптимизация на листовете
Импозицията е подреждането на отделните страници на книга върху големи печатни листове (обикновено 700x1000 мм или 640x900 мм за печат на книги), така че след огъване на отпечатания лист в сигнатура (група страници, обикновено 8, 16 или 32 страници), страниците да се появят в правилния ред за четене. Софтуерът за импозиция изчислява позициите на страниците, като взема предвид последователността на огъването, дебелината на хартията (която влияе върху позициите на страниците във външните и вътрешните сигнатури — феномен, известен като „creep“), и начина на подвързия (страниците при перфектно подвързаните книги се събират поотделно, докато при шитите книги се събират в огънати сигнатури).

Правилното подреждане намалява отпадъците от хартия — книга с 240 страници, отпечатана като 15 сигнатури по 16 страници всяка, използва 15 печатни листа на книга. Книга с 242 страници добавя две страници, което изисква 16-та сигнатура от 2 страници плюс 14 празни страници — 14 страници загубена хартия на екземпляр, освен ако издателят не запълни допълнителните страници със съдържание или печатникът не използва подреждане на половин лист, за да намали отпадъците.
Често задавани въпроси
Каква е най-честата грешка в предпечатната подготовка при печатане на книги?
Предоставяне на файлове в RGB цвят — преобразуването към CMYK променя цветовете и дизайнерът вижда резултата за първи път в отпечатания пробен екземпляр. Втората по честота грешка е използването на изображения с ниско разрешение (по-малко от 250 dpi ефективно разрешение при крайния размер за печат), което води до видимо замъглен отпечатан резултат.
Как се обработва излизащата част (bleed) при предпечатната подготовка за печатане на книги?
Всички елементи на страницата, които достигат до отрязания ръб на страницата, трябва да излизат с 3 мм надвърх линията за отрязване в изходния файл — т.нар. зона за отрязване. Печатницата отрязва отпечатания лист до окончателния размер на страницата, а ножът за отрязване има позиционна толерантност от ±1 мм. Без зона за отрязване отклонение при отрязването с 1 мм води до появата на бяла непечатана ивица по отрязания ръб. Проверката на предпечатния файл потвърждава, че всички елементи, които излизат в зоната за отрязване, наистина се простират на целия 3 мм.
Каква е разликата между цифров пробен отпечатък и печатен пробен отпечатък?
Цифровият пробен отпечатък е калибриран с оцветяване инкжетен или лазерен отпечатък, предназначен да приближи окончателния печатен цвят — полезен за проверка на съдържанието и одобрение на компоновката, но не за критично съвпадение на цветовете. Печатният пробен отпечатък се извършва на действителната производствена печатна машина, използвайки посочения вид хартия и бои — това е единственият тип пробен отпечатък, който точно представя окончателния печатен цвят, тъй като използва същата печатна технология, същите бои и същата хартия.
Защо печатането на книги изисква прилагане на техниката „трепинг“ и как се осъществява това?
„Трепингът“ е лекото застъпване (0,05–0,1 мм) между съседните мастилени цветове, което компенсира допустимата погрешност при регистрацията на печатната машина. Без прилагане на „трепинг“ при 0,1 мм разместване между циановата и магентовата печатни единици възниква тънка бяла пролука, през която се вижда хартията. Софтуерът за растеризация в предпечатната подготовка прилага „трепинг“ автоматично, като взема предвид последователността на мастилите и типа хартия — издателят няма нужда да прилага „трепинг“ ръчно върху графичния материал.
Какво представлява „крийпът“ и как предпечатната подготовка компенсира неговото въздействие?
Крийпът е постепенното преместване на съдържанието на страницата към външния ръб на книгата, докато дебелината на сигнатурата се увеличава от най-вътрешните към най-външните страници. При 16-странична сигнатура, отпечатана на хартия с тегло 100 г/м², външните страници се преместват приблизително с 0,8 мм спрямо вътрешните страници след сгъване. Софтуерът за предпечатно подреждане изчислява крийпа за всяка позиция на страницата и коригира разположението й, за да компенсира това отместване и да осигури еднакви полета по цялата книга.
В кой момент от предпечатния процес издателят трябва да прегледа и одобри книгата?
Три точки на одобрение: цифрово доказателство (съдържание, подредба, изобразяване на шрифтовете — одобрява се преди изработването на печатните форми), печатно доказателство или първият отпечатан лист от производствената серия (точност на цветовете — одобрява се преди започване на цялата серия) и пробна подвързия (подвързана книга от празни листове, която потвърждава броя на страниците, начина на подвързвания, прилягането на корицата и общите размери). Пропускането на пробната подвързия е честа причина за грешки в дизайна на кориците — например ширина на гръбнака, изчислена въз основа на приблизителна дебелина на хартията, която се оказва неточна, когато действителната дебелина на хартията бъде измерена.